September 19, 2019
Почти всеки, когото моят щастлив Аз някога е срещал, обича да използва въображението си и тъй като аз толкова обичам да кажа, че не съм уникален! Повечето от двукраки, двуръки, с една глава и покрити със слой от …Почти всеки, когото моят щастлив Аз някога е срещал, обича да използва въображението си и тъй като аз толкова обичам да кажа, че не съм уникален! Повечето от двукраки, двуруки, с една глава и покрити със слой кожа, съществата са повече от късметлии, че никой не може да наложи някой закон, забраняващ някои въображения, тъй като ако беше възможно, всички щяхме да бъдем в затвора. Разбира се, нямаше да остане някой, който да ни държи там! Нашата планета, която ни радва за живот, ни предлага хуманоиди, носещи милиони възможности, за да използваме въображението си; и ако човек желае, можем да разширим въображението си до небето отгоре, където дебнат такива чудесни неща като звезди, галактики, мъглявина и други мистериозни предмети като квазари и черни дупки. Наистина имаме късмет! Какво ще стане, ако хората се смеем и си зададем въпроса какво ще стане, ако сме на меса в пустинята, а оптичните ни кълба (очи) вдишват сензационен залез в безлунна и безоблачна лятна нощ? Но след като слънцето изчезна над хоризонта, изведнъж разбрахме, че е тъмно-много тъмно! Всъщност толкова тъмно, че едва успяхме да видим краката си под нас. И когато погледнахме надолу отстрани на меса, не можахме ли да видим пътя или превозното си средство? Поглеждайки към хоризонта, ни зори, че никога не можем да открием никакви признаци на цивилизация, няма светлини никъде, просто тъмнина! Повдигайки очите си към непрекъснато разрастващата се вселена отгоре, бихме възприели хиляди мигащи звезди и умът ни ще ни каже, че сме наистина сами. Какво бихме се почувствали вътре? Бихме ли внезапно да станем напрегнати, нервни и може би дори уплашени? Дали телата ни ще започнат да треперят, а инстинктите ни стартират и ни казват да бягаме --- защото сме чували за всички опасни същества, които може да са около нас, чиито инстинкти им казват, че са на върха на хранителната верига? Бихме ли обърнали внимание на инстинктите си на червата и просто да извадим стреса? Или бихме събрали смелостта си, да отпуснем телата си и отново да погледнем към звездите и да имаме достъп до въображението си? Докато надникнахме в нашия звезден макро-космос, щяхме ли да се страхуваме от огромната и фантастична красота и да се чудим какви са те, как са стигнали до там, как са се образували и каква е целта им? Защото ако го направихме, напрежението и треперенето ще изчезнат, защото щяхме да усетим топъл и чувствен спокойствие в цялата ни същност и да изпитаме мир, за който никога не сме знаели, че съществува. Умът ни щеше да ни бомбардира с нови въпроси и въображението ни ще скочи, но само за известно време! Засега много дълбоката и пребиваваща природа в нас би ни накарала да осъзнаем, че сега сме на ръба на вечността и бихме могли да изпитаме най-високото, до което човек може да достигне, в което бихме повярвали. Не, щяхме да знаем, че притежаваме вселена! Само и единствено е нашата - постигнахме еуфория! Шансовете са, че повечето от нас никога няма да изпитат подобни чувства, защото сме прекалено обвити в ежедневието си, че сме създали това, което сме смятали за прекрасен живот. Забравихме, че и ние сме привързани към природата и вече не разбираме, че именно простите неща в природата ще ни позволят да изпитаме страхопочитание, нежност и естествен връх на истинското спокойствие. Естествено, има милиони други естествени възходи в природата, като например да се разхождате боси по калта в топъл летен дъжд, танцувайки на брега на океана с половинката си и да използвате звука на вълните като своя музика или да стоите на планина или на висок хълм по време на гръмотевична буря и втренчено втренчени в пръстите на мълния танцуват през затъмненото небе и слушат мелодията му от гръмотевици или ходене през гора и гледайте как съществата свирят, и слушайте музиката на листата и може би в тъмна и топла вечер да застанете отстрани на открито поле и да наблюдавате блясъка на хиляди светкавици, докато те се носят наоколо през нощта или можем да намерим много тъмно убежище и да затворим очите си, така че може да сме наясно с тишината на абсолютното уединение. Защото не мълчанието е златисто, а самата същност вътре в нас позволява нашата природа да изживява естествени върхове! Представете си какво можете да направите след това! нормален 0 мотивиранеЛекарства Начини Начини Идеи Тилъши Съветиhttp://howtofacelife.com/